Човекът, който обичаше Стивън Кинг

В този изключително богат в жанрово отношение сборник, изкушеният да отгърне страниците читател ще открие и първокачествено крими („Арлекин“), и жесток психотрилър („Докъде водят мечтите“), и смразяваща антиутопия („Бягството“), и исторически екшън („Котешкият господар“), и сюрреалистичен лиризъм („Жените на живота ми“), и магически реализъм („Видеокасети“), и неумолима психологическа проза („Човекът, който обичаше Стивън Кинг“).
Бранимир Събев е носител на редица литературни награди. През 2007 г. печели първо място в националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация „Св. Климент Охридски“ за криминалния разказ „Арлекин“. Няколко месеца по-късно взема приза за трето място в раздел белетристика на литературния конкурс на Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“ за разказите „Видеокасети“, „Дамско хапче“ и „На военна комисия“. Това е и годината, когато неговият разказ „Към Ада“ е отличен с поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата“. През 2010 г. грабва за втори път голямата награда в конкурса на Софийския университет с разказа „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, с което става единственият, печелил два пъти престижния приз.
Голямо впечатление прави ефирната лекота, с която младият автор обрисува характерите на своите герои, тънкият му усет за фабулно действие и ювелирното балансиране на границата между реалността и фикцията. Качества, без които литературата престава да бъде литература.
Адриан Лазаровски
Авторът е изключително сладкодумен и историите му хващат. Определено са „creepy“.
Александър Драганов
Стилът на автора е увлекателен и лек. Текстовете му са сюжетни, в тях има много действие и диалог, за кратко време се случват доста неща. Описанието е по-скоро храна за въображението на читателя, но там, където го има, авторът залага на детайлите. Разказите знаят точно кога да спрат и те оставят жаден за още.
Тихомир Димитров